Животът си е достатъчно лош и без да го доизмислям.

– На Земята ние имаме… – започна Артър.

– Имахте – поправи го Зейфод.

– … нещо наречено такт. Но както и да е. Слушай, аз просто не знам.

Един приглушен глас прозвуча тихо в кабината.

– Аз знам – каза Марвин.

Форд извика откъм приборното табло, с което продължаваше да води обречена на неуспех битка.

– Не се меси в тази работа, Марвин – рече той. – Това е разговор между живи организми.

– Закодиран е в мозъчните вълни на землянина – продължи Марвин, – но не ми се вярва, да имате голямо желание да го научите.

– Искаш да кажеш – рече Артър, – искаш да кажеш, че можеш да четеш в мозъка ми?

– Да – отвърна Марвин.

Артър го изгледа изненадано.

– И…? – смотолеви той.

– Учудвам се как можеш да живееш с нещо толкова малко.

– Аха – каза Артър, – обиждаш.

– Да – потвърди Марвин.

– Ооо, я не му обръщай внимание – обади се Зейфод, – просто си измисля.

– Измислям ли? – каза Марвин, като въртеше глава, пародирайки учудване. – Каква полза имам да измислям нещо? Животът си е достатъчно лош и без да го доизмислям.